23 авг. 2015 г., 11:37

Вечно жива 

  Поэзия » Гражданская
482 0 3
Вечно жива
Една поляна с рози
е моята старост.
Младостта в карета вози
цялата събрана радост.
Вървя усмихната напред,
животът ми сега започва.
Побелялата коса навред
неудържимо пътя ми посочва.
И нека листопада срещна
с муза вечно жива.
Кой казва, че съм смешна? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Все права защищены

Предложения
: ??:??