Вечно жива
601
0
3
Вечно жива
Една поляна с рози
е моята старост.
Младостта в карета вози
цялата събрана радост.
Вървя усмихната напред,
животът ми сега започва.
Побелялата коса навред
неудържимо пътя ми посочва.
И нека листопада срещна
с муза вечно жива.
Кой казва, че съм смешна?
Аз съм толкова щастлива.
Тръпна от нежна песен,
спряла във всички нас.
Никога не ще настъпи есен,
сега е красивият ми час.
Вековни са моите юбилеи,
пришити към единствен миг.
Отрупан е с празнични трофеи
благородният човешки лик.
© Йонка Янкова All rights reserved.
