Вечно Лято до второ нареждане
За Есента е твърде рано още -
цъфтят до лудост китки и любови.
Светулки светят в тишината нощем.
Мечти угасват и се раждат нови.
Ухае пак на летен дъжд, макар че
небето е сърдито на земята.
Лети ей-там последното глухарче,
повярвало, че близо е Луната.
Кръстосваме брега един до друг,
като във филм с добре познат сценарий.
Целувките си не пестим. Напук
на всеки поглед, в който завист пáри.
Знам, всичките годишни времена
със теб да преживея съм готова.
Но лятото кипи ми във кръвта!
Какво ще кажеш тук да пуснем котва?
След две минути залезът е наш
в мълчание по-пивко и от вино.
Знам, вятърните думи са мираж.
Но не и аз! (Пак гледам те ревниво)
Дори това харесва ти, нали?
На Юли месец времето е спряло.
Една целувка само ни дели,
за да започне всичко отначало...
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
!