Веднага щом умрях
Погребах се.
Не беше много зле.
Така успях да се издигна
над тленното си тяло.
Но небе
така и не можах
да стигна.
Едва два метра
само над пръстта.
И онзи куп листа,
записан спомен.
Жени във креп.
Цветя.
Цветя.
Зеленина
над чуждите гробове.
Не те видях да плачеш.
Не скърбиш.
Защо ми е тогава
да се връщам?
Свещта със пламъка си
ме пече на шиш
и миналото ми
във дим превръща.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
