Погребах се.
Не беше много зле.
Така успях да се издигна
над тленното си тяло.
Но небе
така и не можах
да стигна.
Едва два метра
само над пръстта.
И онзи куп листа,
записан спомен.
Жени във креп.
Цветя.
Цветя.
Зеленина
над чуждите гробове.
Не те видях да плачеш.
Не скърбиш.
Защо ми е тогава
да се връщам?
Свещта със пламъка си
ме пече на шиш
и миналото ми
във дим превръща.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
