В небето затъркалял си качето,
поръси Бог земята с дъжд и сняг
на хората да каже: „Вижте, ето,
на вас ще си излея своя гняв.
Разпéти петък! Виждаме на хълма
разпънат е на кръста Божи син
и вярата в душите ни покълва,
сред облаци простор се вижда син.
Виси измъчен горе, на Голгота,
Агнецът наш, дочуваш светъл химн.
Пред него днес прекланяме челото,
яйца в боя от Божа кръв топим.
В неделята, по тъмна доба, късно
надигнал се от тежък саркофаг,
на тридесет и три лета възкръсна
и царството божествено бе факт.
До второто пришествие се молим
и свещите си палим с кръстен знак:
„О, Боже наш, спаси ни от неволи,
прости на нас заблудите ни пак!”
И риза подаряваме на ближен,
полагаме цветя под свят олтар,
и раните отворени си ближем
от крамоли, войни и от кошмар.
Че стане ли ни време да преминем
във царството ти вечно, на възбог,
по праведни, небесни Божи сине,
пак нас ни приеми, добър и строг.
© Иван Христов Все права защищены