Регина (Радост Даскалова)
374 1427
17 февр. 2014 г., 12:54

Венчани 

  Поэзия
622 0 18

На дъното тайнствено на океана,

сред призрачни зъби от грапав корал,

където цъфтят анемони и плавно,

с подвижни течения, пясъкът бял

целува отчаяно бисерни миди.

Където сребристите, рибни стада

пасат водорасли и пъплят скариди -

галерата стара лежи настрана.

 

Хиляда години седят приковани

редиците с роби сред мрачния трюм -

сто скелета бели, във гроб неприбрани,

и в синята бездна, ридаят без шум.

А в задните трюмове, пълни с пробойни,

сто статуи мраморни вдигат тела.

Сто каменни, бели, красиви девойки -

богини, деца на човешка ръка.

 

И само русалки, от жалост и нямо,

надничат в галерата, с тъжни очи,

да видят как плачат девойки от камък,

с невидими в синьото скръбни сълзи.

Женихи и дом, насред бурята страшна,

девойките молеха от Посейдон.

С ръце от стихии, галерата лашнал,

на дъното, богът направи им дом.

 

Гребците - венчани за статуи бели.

Молбата изпълнена - брак с вечността.

Хиляда години... И още живеят

гребци и богини, венчани в смъртта.

И само понякога скръцва верига,

ръждясала котва, изгнила дъска,

бял пясък, при буря, на облак се вдига

и тихо се сляга по тях след това...


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??