Венчани
На дъното тайнствено на океана,
сред призрачни зъби от грапав корал,
където цъфтят анемони и плавно,
с подвижни течения, пясъкът бял
целува отчаяно бисерни миди.
Където сребристите, рибни стада
пасат водорасли и пъплят скариди -
галерата стара лежи настрана.
Хиляда години седят приковани
редиците с роби сред мрачния трюм -
сто скелета бели, във гроб неприбрани,
и в синята бездна, ридаят без шум.
А в задните трюмове, пълни с пробойни,
сто статуи мраморни вдигат тела.
Сто каменни, бели, красиви девойки -
богини, деца на човешка ръка.
И само русалки, от жалост и нямо,
надничат в галерата, с тъжни очи,
да видят как плачат девойки от камък,
с невидими в синьото скръбни сълзи.
Женихи и дом, насред бурята страшна,
девойките молеха от Посейдон.
С ръце от стихии, галерата лашнал,
на дъното, богът направи им дом.
Гребците - венчани за статуи бели.
Молбата изпълнена - брак с вечността.
Хиляда години... И още живеят
гребци и богини, венчани в смъртта.
И само понякога скръцва верига,
ръждясала котва, изгнила дъска,
бял пясък, при буря, на облак се вдига
и тихо се сляга по тях след това...
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
)
) фигура от висшия пилотаж 
