17.02.2014 г., 12:54 ч.

Венчани 

  Поезия
699 0 18
На дъното тайнствено на океана,
сред призрачни зъби от грапав корал,
където цъфтят анемони и плавно,
с подвижни течения, пясъкът бял
целува отчаяно бисерни миди.
Където сребристите, рибни стада
пасат водорасли и пъплят скариди -
галерата стара лежи настрана.
Хиляда години седят приковани
редиците с роби сред мрачния трюм -
сто скелета бели, във гроб неприбрани,
и в синята бездна, ридаят без шум. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Предложения
: ??:??