4 апр. 2007 г., 14:33

Венчавка

863 0 1
Звън на камбана, огнен звън,
разкъсващ и мечти, и всуе,
оттекващ във души човешки,
разравящ спомени, сърцето вие.



Камбана бие, смях звъни,
усмивки хора озаряват,
щастливи песни, бяло було,
те убиват, те раняват.


Звън на кристали, тост се вдига,
жената в бяло в този ден
във облаци любовни плува,
а друга с траур гасне в плен.


Веселие на хора, слова църковни,
всеобща радост и любов
венчават двама...
а сълзи отровни
венчават другата жена.


До гроб, до смърт венчани двама,
за вярност и любов слова мълвят,
кърви там нейде друга рана,
венчана за смъртта е този път.


Камбани бият, плач на хора,
църковна реч звучи навред,
жена в ковчег полагат в гроба,
това е сватбеният и обет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубав стих, Петя!!!
    Две венчавки, два различни полюса на настроението.
    Поздрави!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...