4 апр. 2007 г., 14:33

Венчавка

864 0 1
Звън на камбана, огнен звън,
разкъсващ и мечти, и всуе,
оттекващ във души човешки,
разравящ спомени, сърцето вие.



Камбана бие, смях звъни,
усмивки хора озаряват,
щастливи песни, бяло було,
те убиват, те раняват.


Звън на кристали, тост се вдига,
жената в бяло в този ден
във облаци любовни плува,
а друга с траур гасне в плен.


Веселие на хора, слова църковни,
всеобща радост и любов
венчават двама...
а сълзи отровни
венчават другата жена.


До гроб, до смърт венчани двама,
за вярност и любов слова мълвят,
кърви там нейде друга рана,
венчана за смъртта е този път.


Камбани бият, плач на хора,
църковна реч звучи навред,
жена в ковчег полагат в гроба,
това е сватбеният и обет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубав стих, Петя!!!
    Две венчавки, два различни полюса на настроението.
    Поздрави!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...