Венчавка

Apr 4, 2007, 2:33 PM

Poetry

654 0 1

Звън на камбана, огнен звън,
разкъсващ и мечти, и всуе,
оттекващ във души човешки,
разравящ спомени, сърцето вие.

Камбана бие, смях звъни,
усмивки хора озаряват,
щастливи песни, бяло було,
те убиват, те раняват.

Звън на кристали, тост се вдига,
жената в бяло в този ден
във облаци любовни плува,
а друга с траур гасне в плен.

Веселие на хора, слова църковни,
всеобща радост и любов
венчават двама...
а сълзи отровни
венчават другата жена.

До гроб, до смърт венчани двама,
за вярност и любов слова мълвят,
кърви там нейде друга рана,
венчана за смъртта е този път.

Камбани бият, плач на хора,
църковна реч звучи навред,
жена в ковчег полагат в гроба,
това е сватбеният и обет.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Романтик (Христо Костов)

2007-04-04T18:14:47+03:00

Много хубав стих, Петя!!!
Две венчавки, два различни полюса на настроението.
Поздрави!!!