Венчавка
разкъсващ и мечти, и всуе,
оттекващ във души човешки,
разравящ спомени, сърцето вие.
Камбана бие, смях звъни,
усмивки хора озаряват,
щастливи песни, бяло було,
те убиват, те раняват.
Звън на кристали, тост се вдига,
жената в бяло в този ден
във облаци любовни плува,
а друга с траур гасне в плен.
Веселие на хора, слова църковни,
всеобща радост и любов
венчават двама...
а сълзи отровни
венчават другата жена.
До гроб, до смърт венчани двама,
за вярност и любов слова мълвят,
кърви там нейде друга рана,
венчана за смъртта е този път.
Камбани бият, плач на хора,
църковна реч звучи навред,
жена в ковчег полагат в гроба,
това е сватбеният и обет.
© Петя Стефанова All rights reserved.