valqka (Валентин Василев)
8 515

3 апр. 2015 г., 16:06

Вендета

Поэзия

552 0 1

Алармата. Кафето със цигара. И таблета.

Таблета. Цигарата с кафето. И алармата.

Сам-самичък в стаята.

Подръпвам лекичко пердето.

Слънцето зад него. И небето.

Това, което липсва ми в таблета.

Как да гримирам с него битието?

Черно. Бяло. Бяло. Черно. Цветно.

Обгърнало ме цяло.

Светло. Тъмно. Тъмно. Светло.

Отражения в душевно огледало.

Битието, в което самички оцеляваме

с оцеляващото поединично в нас.

Издишвам шумно зад пердето.

Таблета, кафето с цигарата и аз...

Битието и моята вендета

за онзи, моят личен час

след алармата... последната...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vega666 (Младен Мисана)

Угнетяващо, но майсторски написано и силно стихотворение. Освен това не звучи камерно, а обобщаващо.

Много ми хареса, Валентине!

2015-04-03T19:56:57+03:00

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬