Вендета
Алармата. Кафето със цигара. И таблета.
Таблета. Цигарата с кафето. И алармата.
Сам-самичък в стаята.
Подръпвам лекичко пердето.
Слънцето зад него. И небето.
Това, което липсва ми в таблета.
Как да гримирам с него битието?
Черно. Бяло. Бяло. Черно. Цветно.
Обгърнало ме цяло.
Светло. Тъмно. Тъмно. Светло.
Отражения в душевно огледало.
Битието, в което самички оцеляваме
с оцеляващото поединично в нас.
Издишвам шумно зад пердето.
Таблета, кафето с цигарата и аз...
Битието и моята вендета
за онзи, моят личен час
след алармата... последната...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
