Весел спомен за отминалото време
Календарьт отброява дните славно,
минутите минават твьрде бавно,
в този зимен ден сьвсем случайно,
сьрцето ми изпита чувство необичайно:
две бляскащи сьлзи се появиха в мойте очи,
те стояха там от мнго време,
сякаш това бе неизчезващото бреме
и сьрцето ми от него дьлго не можа да се сьвземе.
Но някьде изпод сьлзите блеснаха очите,
с мисьлта за весели хлапета, палави момчета
и още толкова бели, останали в отминалите дни.
Сега за радост или за беда, и аз не знам сама,
няма я любимата ми класна стая,
дето седем години ни изтрая:
с бесния ми клас да сме диви и щастливи
и все така игриви.
За завьршек на творбата мога само да ви кажа,
че в лудницата пазят ни местата.
До тук бях аз, а останлото е от вас!
© Вени Гешева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
ами... не е поезия това някак...
-
Мила Вени, и на мен ми липсват тези щастливи години
Благодаря ти, че ме върна в този прекрасен спомен Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Грешиш, Вени! Едва сега започваш...
Как да продължа и аз не зная...
Предстоят ти мигове красиви -
в друга (търпелива) класна стая,
с нови приятели "щастливи и диви"...
Своята творба ще продължиш
в стих безкраен и игрив
Липсва ритъм в стихчето (в моето също