Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8035
11 нояб. 2017 г., 11:37

Весталка 

  Поэзия » Другая
523 4 33

Вихрен ритъм

Весталката танцува

храмът на върха

тъне в полумрак

само пламъкът

в огнището будува

сякаш той очаква 

божествения знак.

Виденията 

в ъглите се крият

а после завладяват

на девицата дъха

устните шептят

а демоните вият

пророчества изричат

докоснали Смъртта.

Бавно пламъкът угасва

олтарът скрива

тайните слова

ще минат векове

и той ще ги разказва

пророчества дошли

от древността, сега.

 

Ноември, 2017 г.

Варна, Гавраил

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Извинявай, Гавраил! Ще помоля да редактират.
    Боже, все на теб се случва...
    Благодаря ти, че умело оневини "прекръстването".
  • Велин,Дочка,Иржи,Еси,Таня благодаря ви за оценките и насърчителните думи.Често усещаме неща които не можем да си ги обясним но можем да ги опишем.Благодаря ви за съпреживяването.
  • Прекрасно!
  • Карината оживя пред очите ми. Сякаш се пренесох там... Еха!
  • Обикновено пиша коментарите вечер,но тоя го оставих,за следващия ден,за да се насладя на стиха ти,да усетя атмосферата,която описваш...Наистина има някакво тайнство по тия места,стига да умееш да го "видиш",или някой така майсторски да ти го опише....А ти си такъв,Гавраил!
  • Магичен танц,
    понесен от стихиите
    на първородния божествен плам,
    все още ни докосва
    със своята мистичност
    и ни повежда в своя тайнствен храм.
    Докосна и мен, Гавраиле!
  • Не знам дали има вечност, магия или пророчество, но ти си пресъздал точното чувство, което те връхлита, влизайки там.
  • Маргарита,и аз имах това усещане когато го пишех.
  • Настръхнах!
  • Винаги с удоволствие влизам в сайта защото има такива като теб.
  • Винаги си толкова интересен и леко загадъчен.
    Благодаря за хубавите стихове, с които ни радваш и за присъствието ти.
  • Катя,питам се дали весталките не са използвали кристали от изумруд в своите предсказания.
  • Хареса ми стиха ти , Гавраил!Поздравления!
  • Нина,винаги е имало нещо магическо и тайнствено в техният танц.
  • Много хубав...без дъх ме остави!
  • Благодаря за което.Хубава вечер!
  • Поздрави,Гавраил!
  • Валя и Руми,благодаря че ме посетихте.Вашите коментари са отражение на моите успехи или неуспехи.Желая ви хубава съботна вечер!
  • Тук си малко по-различен от обикновено, Гавраиле, но стихотворението е силно и доста въздействащо! Поздрав от мен!
  • Много хубаво, Гавриле!
  • Василка,винаги когато съм в моят край посещавам крепостта на деспот Добротица.Да знаеш колко пророчества са ми прошепнали руините но не ги казвам защото са тайна.
    Ели ,също толкова различно и неочаквано беше и прекръстването ми.Но като имам пред вид че също е библейско като първото защо да не се казвам Гавраил Данаил.Нали говорим за древността .А там има едно подобно име с което се гордеем Гавраил Радомир.
  • Това е нещо различно и неочаквано. Въвеждаш ни в един вълшебен свят, Гавраиле...
    Поздравления!
  • Хубаво! И колко още ще узнаем! Поздрави!
  • Няма, държа ги изкъсо. И на теб!
  • Рени,
    как да вярвам
    на Сърцето
    то не спазва
    всякакви забрани
    като цунами
    срива битието
    само гледа
    на Душата да е Светло.
    Силви,
    като се вгледам в древността винаги си мисля,че със своят рационализъм сме загубили част от душевността си.
    Не изпускай от поглед Офелия и Борис.Много са палави.
    Усмивка!Хубава вечер.
  • Гавраил, отново ни поднасяш неочакван и различен сюжет, който сякаш е поникнал от древността! В любими!
  • Стене я,че Тя е Пламък в нази-
    Сърцето ни го пази,
    а разумът сред два бряга гази,
    ако се удави клета -
    ще я погълне Лета,
    ала мокро ли е семето
    покълва, а Плодът - за Племето!
    и както в някои народи -
    Жрецът "Паметта" със себе води
    тъй Душата броди във Сърцето,
    да го изведе на Светло!
  • Рени,стихът ти
    истина говори
    Сърцето е ключът
    към душевни двери
    но кого да слушаме
    винаги сме раздвоени
    между сърце и разум
    а душата стене.
  • Колко мъдрост тук се сплита
    Жрицата на огъня от притча,
    в олтар един Тайната е скрита
    а от Миналото - Бъдеще наднича
    Мисля - Тайната във Словото е Гавраиле
    да я Познае - Душата се преражда.
    в Тайно, Бога от Човека нея скрил е
    а той в Сърце да търси се не догажда...
  • Албена,за да прозрем бъдещето трябва да се обърнем към миналото.
    Благодаря ти.
  • Много хубав стих, Гавраиле, който поставям в любими! Поздрави!
  • Влади,винаги когато съм посещавал руините на тези светилища сякаш дочувам шепотът на древността.
    Благодаря за оценката и коментара!
Предложения
: ??:??