Весталка

Поезия » Друга

691 4 33

Вихрен ритъм

Весталката танцува

храмът на върха

тъне в полумрак

само пламъкът

в огнището будува

сякаш той очаква

божествения знак.

Виденията

в ъглите се крият

а после завладяват

на девицата дъха

устните шептят

а демоните вият

пророчества изричат

докоснали Смъртта.

Бавно пламъкът угасва

олтарът скрива

тайните слова

ще минат векове

и той ще ги разказва

пророчества дошли

от древността, сега.

Ноември, 2017 г.

Варна, Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

voda (Елица Ангелова)

Извинявай, Гавраил! Ще помоля да редактират.
Боже, все на теб се случва...
Благодаря ти, че умело оневини "прекръстването".

2017-11-18T02:02:40+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Велин,Дочка,Иржи,Еси,Таня благодаря ви за оценките и насърчителните думи.Често усещаме неща които не можем да си ги обясним но можем да ги опишем.Благодаря ви за съпреживяването.

2017-11-14T22:19:21+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Прекрасно!

2017-11-13T23:51:02+02:00
Веси_Еси (Еси)

Карината оживя пред очите ми. Сякаш се пренесох там... Еха!

2017-11-13T11:13:14+02:00
Иржи (Ирина Филипова)

Обикновено пиша коментарите вечер,но тоя го оставих,за следващия ден,за да се насладя на стиха ти,да усетя атмосферата,която описваш...Наистина има някакво тайнство по тия места,стига да умееш да го "видиш",или някой така майсторски да ти го опише....А ти си такъв,Гавраил!

2017-11-12T13:57:54+02:00