11.11.2017 г., 11:37

Весталка

692 4 33

Вихрен ритъм

Весталката танцува

храмът на върха

тъне в полумрак

само пламъкът

в огнището будува

сякаш той очаква 

божествения знак.

Виденията 

в ъглите се крият

а после завладяват

на девицата дъха

устните шептят

а демоните вият

пророчества изричат

докоснали Смъртта.

Бавно пламъкът угасва

олтарът скрива

тайните слова

ще минат векове

и той ще ги разказва

пророчества дошли

от древността, сега.

 

Ноември, 2017 г.

Варна, Гавраил

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Извинявай, Гавраил! Ще помоля да редактират.
    Боже, все на теб се случва...
    Благодаря ти, че умело оневини "прекръстването".
  • Велин,Дочка,Иржи,Еси,Таня благодаря ви за оценките и насърчителните думи.Често усещаме неща които не можем да си ги обясним но можем да ги опишем.Благодаря ви за съпреживяването.
  • Прекрасно!
  • Карината оживя пред очите ми. Сякаш се пренесох там... Еха!
  • Обикновено пиша коментарите вечер,но тоя го оставих,за следващия ден,за да се насладя на стиха ти,да усетя атмосферата,която описваш...Наистина има някакво тайнство по тия места,стига да умееш да го "видиш",или някой така майсторски да ти го опише....А ти си такъв,Гавраил!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...