Вестоносци
Пратих вестоносци - да те дирят
(звук писклив нанизваше страха ми!)
Безнадеждно роговете свирят
(отговорът пречи помежду ни.)
Във папирус, подпечатан, страшен,
изплющава крайната присъда.
Губи се по пътищата, прашен.
Пак сама... Без тебе как да бъда?
Разпилях свещените мъниста
(в броеница обичта ти вързах.)
Съюзих се даже с Антихриста
(лудо мислех, затова и бързах!)
Ангелите пратих ги във Ада
(дяволи с катран ми заплатиха.)
Обявих сърцето за награда
(но дори и те не те откриха.)
Всичко дадох... Всичко и направих
(но не те намирах и в безкрая...)
Време мина, но не те забравих
(и дали очите ще позная?...)
Първи вестоносец се завърна.
После втори, трети - все пореден!
Свитъците крясъкът разгърна.
Без мастило... Празен лист, последен.
И очакването се прекърши.
Лешоядите кръжат. И вият.
Милостта бе малко, ала свърши.
Вестоносците? Да се убият!
22.11.2007 г.
Дарина Дечева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Дечева Все права защищены
