Lirael (Кристина Илиева)
27 15
12 авг. 2010 г., 21:39

Ветропоказател 

  Поэзия » Другая
761 0 2

Кулата ми от мечти се срути.
Наново трябва да я построя.
Ала как мога нивга нечути
житейски уроци да усвоя.
Живота-пъзел как ще успея
да пренаредя парче по парче.
Покажи ми. Аз май не умея.
Неузряло съм все още дръвче.
Пътят дълъг стои и ме чака
навън, но аз смело гледам напред.
Не ме е страх да вървя и в мрака,
щом споделям пътя си с теб.
Ти си моят ветропоказател
в бурята човешка на света.
Ти си ми баща, водач, приятел,
за което, тате, ти благодаря.

© Кристина Илиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотно....:*
  • Не очаквах обръщението накрая, много хубав стих! Добре са насоките му, че... кой знае, накъде щяхме да се засилим?!
Предложения
: ??:??