Огнената пелена на залеза
нежно се плъзва по небосвода,
примамливата нежност на нощта
тихо ме гали,сякаш това са твойте ръце!
Страстни желания се събуждат в мен,
болезнени вопли ме изгарят,
а залеза се топи в натрапчиво очакване!
Лек хлад нахлува в моята душа,
жестока самота бошува в мислите ми,
пристъпвам бавно в празната стая,
килима гъделичка мойте боси нозе,
смее ми се -а плача!
Протягам ръка към бледата ти снимка,
малко ми дава тя,но много ми взима,
ветрове от спомени тропат на входната врата,
да отключа ли - пристъпвам едва..
В  тези спомени огън гори,
страсти палят в разплаканите ми очи,
кожата ми настръхва - отварям вратата-
всички те ме връхлитат!
Стаята е пълна с тях - само те са при мен сега,
поглеждам навън,но залеза си отива - и пада отново ноща!
Тази жестока самота ме убива,
цигарения дим рисува образа ти в късния полумрак,
от спомените чувам музика и смях,
но той е примесен с плач и сълзи,
и в този момент се запитвам,
мислиш ли за мене така и ти?