Nov 24, 2006, 9:44 PM

Ветрове от спомени

  Poetry
1.2K 0 1

Огнената пелена на залеза
нежно се плъзва по небосвода,
примамливата нежност на нощта
тихо ме гали,сякаш това са твойте ръце!
Страстни желания се събуждат в мен,
болезнени вопли ме изгарят,
а залеза се топи в натрапчиво очакване!
Лек хлад нахлува в моята душа,
жестока самота бошува в мислите ми,
пристъпвам бавно в празната стая,
килима гъделичка мойте боси нозе,
смее ми се -а плача!
Протягам ръка към бледата ти снимка,
малко ми дава тя,но много ми взима,
ветрове от спомени тропат на входната врата,
да отключа ли - пристъпвам едва..
В  тези спомени огън гори,
страсти палят в разплаканите ми очи,
кожата ми настръхва - отварям вратата-
всички те ме връхлитат!
Стаята е пълна с тях - само те са при мен сега,
поглеждам навън,но залеза си отива - и пада отново ноща!
Тази жестока самота ме убива,
цигарения дим рисува образа ти в късния полумрак,
от спомените чувам музика и смях,
но той е примесен с плач и сълзи,
и в този момент се запитвам,
мислиш ли за мене така и ти?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...