6 июн. 2016 г., 17:49

Везна

728 0 0

Какво да направя и как да реша...

Уморена ръката протяга крила.

Везните тежат от едната страна.

И никога равно, и никога в тон.

Викна неволята в есенен хор.

И макар да е тихо разбушува съдби.

Везните тежат и от двете страни!

Животът ти идва на помощ!

Натежава от едната страна...

Преглъщаш и плачеш...

И какво от това?

Животът е пясък,

Изтича през твойта душа.

Вратата отворена -

това е съдба...

Завинаги в спомени,

в споделени мечти...

В отминала младост 

и горещи следи!

Недей да решаваш,

недей се коси,

За всичко отминало,

за бъдещи дни,

живота погрижи се!

Везната си ти!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© В.Д.Х. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...