Какво да направя и как да реша...

Уморена ръката протяга крила.

Везните тежат от едната страна.

И никога равно, и никога в тон.

Викна неволята в есенен хор.

И макар да е тихо разбушува съдби.

Везните тежат и от двете страни!

Животът ти идва на помощ!

Натежава от едната страна...

Преглъщаш и плачеш...

И какво от това?

Животът е пясък,

Изтича през твойта душа.

Вратата отворена -

това е съдба...

Завинаги в спомени,

в споделени мечти...

В отминала младост 

и горещи следи!

Недей да решаваш,

недей се коси,

За всичко отминало,

за бъдещи дни,

живота погрижи се!

Везната си ти!