Везна
Какво да направя и как да реша...
Уморена ръката протяга крила.
Везните тежат от едната страна.
И никога равно, и никога в тон.
Викна неволята в есенен хор.
И макар да е тихо разбушува съдби.
Везните тежат и от двете страни!
Животът ти идва на помощ!
Натежава от едната страна...
Преглъщаш и плачеш...
И какво от това?
Животът е пясък,
Изтича през твойта душа.
Вратата отворена -
това е съдба...
Завинаги в спомени,
в споделени мечти...
В отминала младост
и горещи следи!
Недей да решаваш,
недей се коси,
За всичко отминало,
за бъдещи дни,
живота погрижи се!
Везната си ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© В.Д.Х. Всички права запазени