Везни

3 окт. 2016 г., 17:32

Поэзия

373 3 7

Кое ли блюдо в мен ще натежи -

разумът или сърцето?

В опора нежна животът ги държи

между земята и небето.

Смълчано нося съдбовния си кръст.

Пътувам бавно към звездите.

Дочувам думи: за обич и за мъст.

Дано не ми олекнете в очите.

Ranrozar (Стойчо Станев)

2024-02-11T21:42:44+02:00

Благодаря за хубавите думи и оценката, Даниела!
ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)

2024-02-11T19:48:46+02:00

Философията ти е непоклатима, Стойчо! С възрастта съзряваме, мъдростта надделява. Кратък, но изчерпателен и красив стих! Поздравления!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2016-12-17T07:36:04+02:00

Суетата и гордостта са далече от изповедното заключение.
Dark_Island (Таня Георгиева)

2016-12-16T21:55:17+02:00

Олекването вдига нагоре погледа.
Гордост ли е или защита?
Ranrozar (Стойчо Станев)

2016-12-15T06:40:42+02:00

Понякога разумното натежава на сърцето... Благодаря за посещението!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2016-12-15T06:04:46+02:00

П
Plevel (Силвия Илиева)

2016-12-14T09:58:59+02:00

При Везните винаги сърцето натежава! Харесва ми!