DarkRider (Опс)
16 133
28 мар. 2012 г., 09:54

Вгледай се в душата на поета 

  Поэзия
1060 0 8

 

Не мога аз да пиша и да съчетавам думите в куплети,

и не мога да играя с двустишия, с памфлети;

Словата ми са повърхностни, и прости, и неразбрани,

римуваните ми думи все са лошо подбрани.

 

Но как да спра да пиша, как да спра да творя?

Как с прости думи да не описвам света?

Как като само така успява покой да намери

една изстрадала, млада душа!

 

Грозното е ставало красиво с един размах на химикала

и птици са запявали на листа бял!

Красотата от нищото е бликала

и светът е ставал черно-бял.

 

Вгледай се в душата на поета – тя е нежна като песен!

Вгледай се в земята, когато навънка е есен,

и ще го откриеш в пъстроцветния килим листà!

Защото душата на поета е от на дете по-чистà!

© Опс Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ще се примиря с пътя на "нещастната писателка", kasius...
  • Ако искаш да успееш - копирай.
    Ако искаш да си щастлив - живей.
    Ако искаш да си безсмъртен - твори.
    Ако искаш да си нещастен - пиши.
  • Аз няма да спра да пиша! Приемам критиката като средство, което само ще спомогне на моето развитие. Ще се възползвам от нея! Благодаря отново на Тома за което! И благодаря на Вас - Валентин за творбите Ви, които продължават да са като "ласка за окото"! Поздрав!
  • Всяко нещо с времето си.
    Душата на поета
    е душата на човека.
    И както всичко човешко,
    съответно - погрешно
    е да мислиш,
    че чиста е тя.
    Това е така,
    но само на повърхността.
    В дълбокото и
    ще откриеш гузността
    на низостта,
    защото и тя
    е човешко,
    следователно -
    ПОЕТИЧНО.
  • Не се съкрушавай от критиката, приятелю. Пиши, продължавай да пишеш, щом "само така успява покой да намери" душата ти. А дали да го публикуваш тук или не... Виж, това е въпрос на самопреценка и вкус. Знаеш ли какво, искаш ли да ти препоръчам двама от любимите си автори? В случай, че се луташ из сайта и искаш да прочетеш нещо хубаво. Ето:

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=119189

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=241195

    Надявам се да ти харесат. И не се сърди на Тома. Той има трудната задача да редактира, а това, повярвай ми, е неблагодарна работа. Той трябва да избира - или да изпише вежди, или да избоде очи. Сигурен съм, че ме разбираш. Всъщност, знаеш ли, самият той е много добър автор. Виж това негово стихотворение:

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=219885

    Хайде, със здраве. И, да - "Грозното е ставало красиво с един размах на химикала." Ставало е и ще става.

  • Моля, аз пък благодаря за хубавата реакция.
    Вижте, не Ви казвам да не пишете изобщо, или да не публикувате, казвам, че този текст е наистина слаб.

    Това не премахва възможността да напишете откровено силен текст и, вярвайте ми, аз като редактор бих се радвал повече от всичко на такива находки. Успех.
  • Първо - благодаря за критиката! Ще се опитам за в бъдеще да не пиша при отсъствие на муза ( или поне да не публикувам тук "безмузните" си творби ).

    Второ - смятам, че с Вас имаме различна гледна точка за поезията. За Вас може този текст да е лишен от емоция, както вероятно и много други, но за мен не е! А относно владеенето на българския език - смятам, че съм запозната с особеностите му и римуването в него.

    И все пак - искрено благодаря за вашата забележка! Поздрав! : )
  • Не знам как, освен чрез публикация на това Ви творение, можех да дам кратък анализ на поетичната Ви душа, погледната през този текст.

    Принципно считам, че една наистина поетична душа би следвало да се обиди от липсата на поетичност у Вашето послание. Но тъй като Вашето ниво отговаря в немалка степен на това на много автори в Откровения (което е печално), реших, че все пак някой може и да Ви изръкопляска в неудържим прилив на себенамиране.

    За съжаление този някой не съм аз. Намирам текста Ви за слаб и безидеен, както и че подхожда да е писан по-скоро от импотентен самотник в критическата възраст, отколкото от човек на годините, които сте посочил в профила си. Това е примерно казано, не се хващайте за конкретните думички.

    Но пък по-конкретно можете да се вгледате във финалните си два реда. Там Вие сте се провалил юнашки в намирането на рима на "листа". Да, употребата на дума като "чистà" е кажи-речи позволена в поезията, но е демонстрация на тотално отсъстваща муза.

    Вероятно българският език предлага повече рими на думи с ударение на последно "а", отколкото на каквато и да било друга буква. Всяка членувана дума от ж.р., която завършва на съгласна, се римува с -а (напр. съвестта, пролетта, сганта) и т.н.

    Все пак този ми коментар не касае само Вас, касае и Вашите читатели. Много си личи, когато един текст е лишен от емоция. Когато е лишен и от реален поетичен заряд, става тъжно. Желая Ви муза, истинска, а не като... тук.
Предложения
: ??:??