Вгледай се в душата на поета
Не мога аз да пиша и да съчетавам думите в куплети,
и не мога да играя с двустишия, с памфлети;
Словата ми са повърхностни, и прости, и неразбрани,
римуваните ми думи все са лошо подбрани.
Но как да спра да пиша, как да спра да творя?
Как с прости думи да не описвам света?
Как като само така успява покой да намери
една изстрадала, млада душа!
Грозното е ставало красиво с един размах на химикала
и птици са запявали на листа бял!
Красотата от нищото е бликала
и светът е ставал черно-бял.
Вгледай се в душата на поета – тя е нежна като песен!
Вгледай се в земята, когато навънка е есен,
и ще го откриеш в пъстроцветния килим листà!
Защото душата на поета е от на дете по-чистà!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Опс Всички права запазени
