Видения под небето
Запалено небето ти догаря -
самотна факла във ума на боговете.
Сънуваш вече сънищата си наяве.
Под тебе адът отразено свети.
Единствен Бог на себе си, издигащ
императив на сетната си воля,
пространството извил с последни сили
в една неподражаема подкова.
С финална мощ в сърцето ти стаена,
се мяташ - звяр ранен във тяло-клетка.
Светът човешки в странната веселена
за теб е само блудница или кокетка.
Животът ти по шевовете пука,
разцепва се и трудно го съшиваш.
В кашони минало изхвърляш на боклука,
ведно с илюзиите -
противозачатъчни за мисли.
Светлинен лък, пак слънцето изстрелва
стрелата-лъч, пронизваща душата.
Каптираната светлина почти не свети,
а прави залезите все по-кратки.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
