1.04.2015 г., 23:01 ч.  

Видения под небето 

  Поезия » Философска
839 1 16



Запалено небето ти догаря -


самотна факла във ума на боговете.

Сънуваш вече сънищата си наяве.

Под тебе адът отразено свети.



Единствен Бог на себе си, издигащ

императив на сетната си воля,

пространството извил с последни сили

в една неподражаема подкова.



С финална мощ в сърцето ти стаена,

се мяташ - звяр ранен във тяло-клетка.

Светът човешки в странната веселена

за теб е само блудница или кокетка.



Животът ти по шевовете пука,

разцепва се и трудно го съшиваш.

В кашони минало изхвърляш на боклука,

ведно с илюзиите -

противозачатъчни за мисли.



Светлинен лък, пак слънцето изстрелва

стрелата-лъч, пронизваща душата.

Каптираната светлина почти не свети,

а прави залезите все по-кратки.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Латинка! Късно видях твоя хубав коментар и се извинявам за това. Ние с теб вече си разменихме пожелания за настоящата година. Приятна вечер!
  • Благодаря ви за вниманието и за топлото отношение към мен и творбата ми:
    Рада, Ани, Краси, Никола, Валентине, Ваня, Елена, Василка, Елица, Ренета, Руми и Ирена! Наистина съм трогнат и ви пожелавам да изкарате в добро състояние на духа светлите християнски празници - Лазаровден и Връбница /Цветница/!

    Благодаря и на теб, Плами! Светли празници!
  • Някои истини все по-ярко светят!
    Поздрави за прозренията!
  • Хареса ми,Мисана!
  • "пространството извил с последни сили
    в една неподражаема подкова"!

    Тълкувам тази метафора като израз на безпределната човешка мощ, с която той, човекът, може да постигне щастие в космически размери.

    Дълбочина и философски обобщения, както винаги!
    Пролетен поздрав!
  • Със Стефан! Кашоните са много, много тежки! Поздрав!
  • Толкова истинско, благодаря ти !
  • Все по-кратки и по-вълшебни в полумрака ...! Браво, Мисана! Поздрави!
  • За втори път днес чета философска поезия!Но твоята се отличава, мисана, и аз познавам вече твоя стил.Ти ровиш смело в Космоса и във Вселената, което представлява само по себе си една широкомащабна метафора.А финала е убийствено точен, ако се приеме, че това е края на живота на индивида:
    "Каптираната светлина почти не свети,
    а прави залезите все по-кратки."Поздравление, Младене, за това стихо!
    Хубав пролетен ден!!
  • От началото към края все повече ми харесваше, а краят сам по себе си е философски озарен и дълбок!
    Харесах много каптираната светлина - браво за този образ!
  • Много философия и поезия събрани само в 5 куплета! Най ми хареса: "Сънуваш вече сънищата си наяве." Поздрави за творбата, Мисана!
  • Благодаря ти за вниманието, Тони и за хубавия коментар!

    Хубав ден и светло настроение!
  • "Запалено небето ти догаря-
    самотна факла във ума на боговете.
    Сънуваш вече сънищата си наяве.
    Под тебе адът отразено свети."
    Това е истината под небето. Нима това не е Адът -непрекъсващи наводнения, земята под нозете на човека бяга и свлачищата преграждат пътищата. Земетресения, изригващи вулкани, парниковият ефект върху земятя, войни и т.н.Всичко описано от Йоан в "Откровения на Йоан" от Библията се сбъдва пред очите ни. Това са "Последните времена" и хората трябва да го разберат, да си помогнем сами, за да ни помогне
    и Господ!
    Поздравявам те за това тръбене към хората! Хубав ден
  • Благодаря ти, Миночка! Трогнат съм.

    Слънчев поздрав за теб!
  • И този път си отразил истината по невероятен начин,Младен!Поздравявам те!
  • Благодаря ви най-сърдечно за вниманието и хубавите думи - Таня, Илко и Стефане! Трогнахте ме.

    Бъдете здрави и пишете все така хубаво!
Предложения
: ??:??