28 дек. 2007 г., 09:41

"Видях"

1.1K 0 6

Видях

             любимите

                                очи

                                        засмени.

Видях

             душите ни

                                 в небето

                                                   устремени.

Видях

             телата ни

                                летящи

                                               в звезден прах.

Страстта

                   неземна

                                      помежду им

                                                            аз видях...

 

Видях

             разцвет.

                                Какво ли

                                                  става?

 

Събудих се.

                         Без теб!

                                           Животът

                                                              тъжно

                                                                           продължава...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© СВЕТОСЛАВ БИЛЧЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Животът
    тъжно
    продължава... НО....ПРОДЪЛЖАВА!!! Върви напред - ще има много други радости....
  • много ми харесват стиховете ти, мили Слави.
    ще чета винаги с голямо удоволствие, красива поезия.
    с много обич за теб, поете.
  • Живота е тъжен без любим човек , но живота е пред теб ! Чудесен стих !!!
  • Харесва ми стиха ти!
  • Много хубаво написано.Защо щастието често е само в мечтите ни?
    поздрави!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...