28.12.2007 г., 9:41

"Видях"

1.1K 0 6

Видях

             любимите

                                очи

                                        засмени.

Видях

             душите ни

                                 в небето

                                                   устремени.

Видях

             телата ни

                                летящи

                                               в звезден прах.

Страстта

                   неземна

                                      помежду им

                                                            аз видях...

 

Видях

             разцвет.

                                Какво ли

                                                  става?

 

Събудих се.

                         Без теб!

                                           Животът

                                                              тъжно

                                                                           продължава...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© СВЕТОСЛАВ БИЛЧЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Животът
    тъжно
    продължава... НО....ПРОДЪЛЖАВА!!! Върви напред - ще има много други радости....
  • много ми харесват стиховете ти, мили Слави.
    ще чета винаги с голямо удоволствие, красива поезия.
    с много обич за теб, поете.
  • Живота е тъжен без любим човек , но живота е пред теб ! Чудесен стих !!!
  • Харесва ми стиха ти!
  • Много хубаво написано.Защо щастието често е само в мечтите ни?
    поздрави!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...