28.12.2007 г., 9:41

"Видях"

1.1K 0 6

Видях

             любимите

                                очи

                                        засмени.

Видях

             душите ни

                                 в небето

                                                   устремени.

Видях

             телата ни

                                летящи

                                               в звезден прах.

Страстта

                   неземна

                                      помежду им

                                                            аз видях...

 

Видях

             разцвет.

                                Какво ли

                                                  става?

 

Събудих се.

                         Без теб!

                                           Животът

                                                              тъжно

                                                                           продължава...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© СВЕТОСЛАВ БИЛЧЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Животът
    тъжно
    продължава... НО....ПРОДЪЛЖАВА!!! Върви напред - ще има много други радости....
  • много ми харесват стиховете ти, мили Слави.
    ще чета винаги с голямо удоволствие, красива поезия.
    с много обич за теб, поете.
  • Живота е тъжен без любим човек , но живота е пред теб ! Чудесен стих !!!
  • Харесва ми стиха ти!
  • Много хубаво написано.Защо щастието често е само в мечтите ни?
    поздрави!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...