Виждам
Магия страшна съдбата ми
е оковала -
тя състои се в това:
да виждам не човек,
а душа.
В очи блестящи,
уж от радост,
виждам тегава жалост.
Тя крие се от всички,
но уви,
магията показва техните души.
И виждам празни и прогнили,
за чувства жадни,
алчни, с комплекси, похотливи.
Но има нежни, крехки и раними
и за тях, повярвай,
най боли ме.
Те се скитат, дрипави, осакатени,
трудно преживяват дните си земни.
Защото той, този свят
не е за тях.
Родил се е и ще умре във грях.
И те, горките, що да правят,
за да оцелеят се продават.
Ако пък не, продължават,
тъпчат ги, страдат, лутат се
и като ги гонят, бягат.
Отупват прахта си,
но виждам, прости,
с белези страшни,
все по-уродливи души.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Снежа Все права защищены
