Skrejka (Снежа)
35 7
6.11.2013 г., 22:15 ч.  

Виждам 

  Поезия
448 0 2

Магия страшна съдбата ми

е оковала -
тя състои се в това:
да виждам не човек,
а душа.

В очи блестящи,
уж от радост,
виждам тегава жалост.
Тя крие се от всички,
но уви,
магията показва техните души.
И виждам празни и прогнили,
за чувства жадни,
алчни, с комплекси, похотливи.
Но има нежни, крехки и раними
и за тях, повярвай,
най боли ме.
Те се скитат, дрипави, осакатени,
трудно преживяват дните си земни.
Защото той, този свят
не е за тях.
Родил се е и ще умре във грях.
И те, горките, що да правят,
за да оцелеят се продават.
Ако пък не, продължават,
тъпчат ги, страдат, лутат се
и като ги гонят, бягат.
Отупват прахта си,
но виждам, прости,
с белези страшни,
все по-уродливи души.

© Снежа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз това казвам. „Крехките” и „ранимите”, за да се приспособят уродяват, волю или неволю, затова ме боли за тях. Предстои им да бъдат сразени от реалността.
  • На мен ми е по-мъчно за празните", "прогнилите" и "уродливите" души! Никой не се е родил грозен- животът го е направил такъв. И никой грозен няма да види красотата, защото гледа през собствените си грозни очи. Хареса ми стихотворението ти, много е чувствено, но опитай да погледнеш и от другата страна!
Предложения
: ??:??