Вик

8 июн. 2012 г., 13:53

Поэзия » Другая

490 0 0

Крещи във мене тишината,
толкова силно, че оглушавам,
загубих някъде и светлината
и във тъмнината ослепявам.

И се блъскам в стените, глуха и сляпа,
като загубила посоката пеперуда,
която търси отчаяно път към свободата,
с надежда очаквайки някакво чудо.

Вик

Свързани произведения

Комментарии

Предложения