8 jun 2012, 13:53

Вик 

  Poesía » Otra
489 0 0

Крещи във мене тишината,
толкова силно, че оглушавам,
загубих някъде и светлината
и във тъмнината ослепявам.

И се блъскам в стените, глуха и сляпа,
като загубила посоката пеперуда,
която търси отчаяно път към свободата,
с надежда очаквайки някакво чудо.

© Валентина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??