10 июн. 2022 г., 15:01

Вик за памет

575 1 2

Страхувам се, уви не от смъртта

и не от туй, което после ме очаква.

Страхувам се най-много от това,

че паметта ми някой нагло хаква.

 

А, искам всичко да запаметя

усмивки, думи, погледи любими,

гласът искрящ на малката ми дъщеря

да можех, щях да претворя във рими.

 

А казват: „ С миналото не гради

загърбиш ли го, ти с успех ще тичаш!“

Но как ли, бъдещето, кой си,- ще реши,

ако не можеш ти рода си да обичаш?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зоя Мартинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...