9 дек. 2008 г., 20:34

Винаги...

873 0 1
Винаги съм знаела, че ще се върнеш
и силно за миг ще ме прегърнеш.
Винаги съм мислела, че ме обичаш
без корист, без фалшивост, без измама.
Винаги съм чакала да се завърнеш,
за да видя в твоите очи любовните искри.
Но вече зная, че няма да се върнеш,
че друга е пленила твоето сърце.
Винаги съм мислела, че завинаги ще ме обичаш,
но вече зная, че всичко туй е било за тогава,
че всички мечти са вече минало,
че всичко е било измама
и за мене само спомена остана,
тровещ и терзаещ завинаги моята душа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослава Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • защо ли те разбирам?!Поздрав за стиха!Рано или късно ще те навести истинския,Мирослава!Късмет за напред и запомни,че хубавите неща ще ти се случат когато най-малко ги очакваш!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...