Dec 9, 2008, 8:34 PM

Винаги...

  Poetry » Love
876 0 1
Винаги съм знаела, че ще се върнеш
и силно за миг ще ме прегърнеш.
Винаги съм мислела, че ме обичаш
без корист, без фалшивост, без измама.
Винаги съм чакала да се завърнеш,
за да видя в твоите очи любовните искри.
Но вече зная, че няма да се върнеш,
че друга е пленила твоето сърце.
Винаги съм мислела, че завинаги ще ме обичаш,
но вече зная, че всичко туй е било за тогава,
че всички мечти са вече минало,
че всичко е било измама
и за мене само спомена остана,
тровещ и терзаещ завинаги моята душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослава Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • защо ли те разбирам?!Поздрав за стиха!Рано или късно ще те навести истинския,Мирослава!Късмет за напред и запомни,че хубавите неща ще ти се случат когато най-малко ги очакваш!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....