Dec 9, 2008, 8:34 PM

Винаги...

  Poetry » Love
872 0 1
Винаги съм знаела, че ще се върнеш
и силно за миг ще ме прегърнеш.
Винаги съм мислела, че ме обичаш
без корист, без фалшивост, без измама.
Винаги съм чакала да се завърнеш,
за да видя в твоите очи любовните искри.
Но вече зная, че няма да се върнеш,
че друга е пленила твоето сърце.
Винаги съм мислела, че завинаги ще ме обичаш,
но вече зная, че всичко туй е било за тогава,
че всички мечти са вече минало,
че всичко е било измама
и за мене само спомена остана,
тровещ и терзаещ завинаги моята душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослава Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • защо ли те разбирам?!Поздрав за стиха!Рано или късно ще те навести истинския,Мирослава!Късмет за напред и запомни,че хубавите неща ще ти се случат когато най-малко ги очакваш!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...