Винце
Слънце грее в земни пазви,
грозд, налят от сладост, пука,
бляскат лъскави чапрази -
зер берачките са тука...
Във престилките – салкъми,
смях на устните момински,
а момците с хъс товарят
даровете Диониски...
После под нозете нежни
танц от пръски ще се лее,
сокът ще таи безбрежност,
ще заври – че му се пее...
И софра щом огън стъкне
с глътки в менчето звънливо,
лудостта в гръдта ще пръкне -
мераклийска, хем игрива...
И хорото ще навие
на снагата си чевръста
най-любовната магия -
крачките ще се закръстят...
Ще замези хладна вечер
със разпалените чувства:
„Винце – харно ти потече,
че без теб животът пуст е...”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
