Oct 6, 2012, 4:13 PM

Винце

  Poetry
1.6K 0 13

Слънце грее в земни пазви,

грозд, налят от сладост, пука,

бляскат лъскави чапрази -

зер берачките са тука...

 

Във престилките – салкъми,

смях на устните момински,

а момците с хъс товарят

даровете Диониски...

 

После под нозете нежни

танц от пръски ще се лее,

сокът ще таи безбрежност,

ще заври – че му се пее...

 

И  софра щом огън стъкне

с глътки в  менчето звънливо,

лудостта в гръдта ще пръкне -

мераклийска, хем  игрива...

 

И хорото ще навие

на снагата си чевръста

най-любовната магия  -

крачките ще се закръстят...

 

Ще замези хладна вечер

със разпалените чувства:

„Винце – харно ти потече,

че без теб животът пуст е...”

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...