29 авг. 2012 г., 13:25

Виновно е...

699 0 0

Виновно е...


Сърцето пак е полудяло,

сърцето пак е пощуряло.

Препуска бясно, галопира,

разума не чува и не спира.


Наивно е и вярва във мечтите,

готово е за среща на съдбите.

Към огъня със устрем полетяло,

със огъня в игра се заиграло.


Не знае ли, че огънят - гори,

не знае ли, от огъня - боли.

И кой тогава ще го излекува,

когато никого не ще да чува.


Виновникът за всичко е сърцето,

усмивка и тъга рисува по лицето.

Наивно е и вярва във мечтите,

и пари се от среща на съдбите.


Вновно е... не можем да го съдим.

Виновно е... не можем да се сърдим.

Без „огъня“ сме пътници за никъде.

Виновно е... така е и така ще бъде.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...