Виновно е...

Сърцето пак е полудяло,

сърцето пак е пощуряло.

Препуска бясно, галопира,

разума не чува и не спира.

Наивно е и вярва във мечтите,

готово е за среща на съдбите.

Към огъня със устрем полетяло,

със огъня в игра се заиграло.

Не знае ли, че огънят - гори,

не знае ли, от огъня - боли.

И кой тогава ще го излекува,

когато никого не ще да чува.

Виновникът за всичко е сърцето,

усмивка и тъга рисува по лицето.

Наивно е и вярва във мечтите,

и пари се от среща на съдбите.

Вновно е... не можем да го съдим.

Виновно е... не можем да се сърдим.

Без „огъня“ сме пътници за никъде.

Виновно е... така е и така ще бъде.