aborigen (Борко Бърборко)
321 4939
28 нояб. 2009 г., 00:30

Виртуални "страсти" 

  Поэзия » Другая
650 0 11

Ех, плаши ни реалността.

Тя явно си е за уплаха...

Затуй и виртуалността

превърнахме във своя стряха.

 

Емоциите в ней изливаме –

и „любим се”, и „плачем”, и „се смеем”...

С поредна драма в нощите заспиваме,

а с друга будим се – така „живеем”.

 

Такава ни е днеска „свободата” –

заключена сред четири стени.

А ние си хвърчим из небесата...

Живота ни Компютърът плени.

 

Че как да се изправим пред „угрозата” –

очи в очи да срещнем свой и враг?

И нижем си поезията, прозата...

И фалшът да се скрие има как.

 

 

Заклещени в прегръдката на времето,

така и явно ще си продължи...

Реалността ни може да отнеме то,

но пък ще ни отрупа с куп лъжи.

 

 

© Борко Бърборко Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Палец нагоре!!!
  • Така е, обаче как иначе шяхме да се докоснем до твоя свят, ако не беше на власт виртуала?
  • Много си прав!Но пък ако не беше тази виртуалност, как щях да знам, че те има, теб и много други, чиито стихове чета с удоволствиe.Поздрав!
  • Хареса ми, Борко!
    А, че е истина - едва ли ще ти споря!
    Поздравления!
  • Благодаря на всички прочели и коментирали! Кой, както го разбира, така да е
  • Виртуалното пространство за всеки е нещо различно!
  • И аз като Белла ще кажа, какъвто си в реала такъв си и във виртуала.
  • Че как да се изправим пред „угрозата” –
    очи в очи да срещнем свой и враг?
    И нижем си поезията, прозата...
    И фалшът да се скрие има как.


    виртуално-реален поздрав!*
  • Свободата е такава, каквато си я направим.Безстрашна съм!Всичко е толкова кратко - затова.
    Искаш ли да се запознаем?
  • Заклещени в прегръдката на времето...
  • кавичките са излишни, мисля... за съжаление
Предложения
: ??:??