28 нояб. 2009 г., 00:30

Виртуални "страсти"

858 0 11

Ех, плаши ни реалността.

Тя явно си е за уплаха...

Затуй и виртуалността

превърнахме във своя стряха.

 

Емоциите в ней изливаме –

и „любим се”, и „плачем”, и „се смеем”...

С поредна драма в нощите заспиваме,

а с друга будим се – така „живеем”.

 

Такава ни е днеска „свободата” –

заключена сред четири стени.

А ние си хвърчим из небесата...

Живота ни Компютърът плени.

 

Че как да се изправим пред „угрозата” –

очи в очи да срещнем свой и враг?

И нижем си поезията, прозата...

И фалшът да се скрие има как.

 

 

Заклещени в прегръдката на времето,

така и явно ще си продължи...

Реалността ни може да отнеме то,

но пък ще ни отрупа с куп лъжи.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борко Бърборко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Палец нагоре!!!
  • Така е, обаче как иначе шяхме да се докоснем до твоя свят, ако не беше на власт виртуала?
  • Много си прав!Но пък ако не беше тази виртуалност, как щях да знам, че те има, теб и много други, чиито стихове чета с удоволствиe.Поздрав!
  • Хареса ми, Борко!
    А, че е истина - едва ли ще ти споря!
    Поздравления!
  • Благодаря на всички прочели и коментирали! Кой, както го разбира, така да е

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...