Висока цена
в която даже и луната ни осъжда.
Последен стон, поредната раздяла,
в сърцата ни надеждата пропъжда.
Не се научихме, че трябва да се страда
и борихме се до последни сили.
Дори и вечно блъскане в преграда,
не ни научи колко сме сгрешили.
А шанса го отдавна пропиляхме
и можехме да се спасим навреме.
Тогава двамата се оправдахме,
че от живота трябва да се вземе
Е, взехме, ала връщаме стократно,
обречени да се разделяме до края.
Любовници сега сме еднократно,
прокълнати да сме в ад, за част от рая!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наталия Иванова Все права защищены