2 авг. 2008 г., 08:03

Висока цена

1.2K 0 11
Последна нощ, поредната такава,
в която даже и луната ни осъжда.
Последен стон, поредната раздяла,
в сърцата ни надеждата пропъжда.

Не се научихме, че трябва да се страда
и борихме се до последни сили.
Дори и вечно блъскане в преграда,
не ни научи колко сме сгрешили.

А шанса го отдавна пропиляхме
и можехме да се спасим навреме.
Тогава двамата се оправдахме,
че от живота трябва да се вземе

Е, взехме, ала връщаме стократно,
обречени да се разделяме до края.
Любовници сега сме еднократно,
прокълнати да сме в ад, за част от рая!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...