nattalia (Наталия Иванова)
22 34
2.08.2008 г., 8:03 ч.

Висока цена 

  Поезия » Любовна
922 0 11
Последна нощ, поредната такава,
в която даже и луната ни осъжда.
Последен стон, поредната раздяла,
в сърцата ни надеждата пропъжда.

Не се научихме, че трябва да се страда
и борихме се до последни сили.
Дори и вечно блъскане в преграда,
не ни научи колко сме сгрешили.

А шанса го отдавна пропиляхме
и можехме да се спасим навреме.
Тогава двамата се оправдахме,
че от живота трябва да се вземе

Е, взехме, ала връщаме стократно,
обречени да се разделяме до края.
Любовници сега сме еднократно,
прокълнати да сме в ад, за част от рая!

© Наталия Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??