Високата църква
Оглеждам се в очите мъжки
и виждам там изконна същност...
опитват се да влезат в църквата,
да забодат свещта и да си тръгнат...
Намират се и силно вярващи,
те търсят си олтар с молитва .
Пред него като коленичат -
сърце да вземат без да питат.
Аз искам - нека да ме искат...
И да пълзят с очи по стръмното.
Нещастници - дори не знаят,
че там под купола е мъртво.
Там нищо днес не е останало.
Иконите са със очи избодени .
И щом разровя за надежда,
изравям си... парченце спомен.
Е, явно Бог си има планове
за всяка църква... И да има
поклонници, той слага камъни
по склона й - един да мине.
23.05.2008
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галя Анчева Все права защищены
