Високата църква

23.05.2008 г., 17:56 ч.

Поезия » Друга

687 0 2

Оглеждам се в очите мъжки

и виждам там изконна същност...

опитват се да влезат в църквата,

да забодат свещта и да си тръгнат...

Намират се и силно вярващи,

те търсят си олтар с молитва .

Пред него като коленичат -

сърце да вземат без да питат.

Аз искам - нека да ме искат...

И да пълзят с очи по стръмното.

Нещастници - дори не знаят,

че там под купола е мъртво.

Там нищо днес не е останало.

Иконите са със очи избодени .

И щом разровя за надежда,

изравям си... парченце спомен.

Е, явно Бог си има планове

за всяка църква... И да има

поклонници, той слага камъни

по склона й - един да мине.

23.05.2008

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.