Витоша
Тази вечер Витоша не бе загадъчна и нежна,
нито теменужен остров, нито сребърни води…
Тя беше само преспа снежна
и мрак и студ навяваше ми отстрани.
Нежността, романтиката безнадеждна,
припомняха ми бурна младост, вик…
Кървав белег от Мадона грешна
бе само спомен дяволски велик.
Сега бе друго, само тишина,
ни стон, ни зов,
душата плачеше ми поради любов.
Спаси ме докато е време.
О, живот немил!
Спаси ме, вече не ми дреме,
кой, какво е надробил.
Аз няма, няма веч да се подлъжа
по романтика, любов, мечти,
а ще стана друга…
Аз ли? Аз не лъжа!
Така научил си ме Ти!
© Тя Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Krasivo
-
Добре звучи... Давай! Има хляб в теб...
-
Написано,нарисувано с думи,изплакано....Хубаво е!
-
Благодаря ви искрено!
-
Тъжно, но истинско, преживяно, написало се само.. И тъжно е хубаво.. Красиво. Тъгата е контраст.. Контраст между красотата и вечността на планината и мимолетните мигове които вместо да живеем истински понякога опорочаваме лъжовно...
-
веднага ме сети за Смирненски и му предаде същото настроение, а аз много го харесвам! Добър старт!
-
Горчивина...
С тъжен стих идваш...
Надявам се да има и оптимистични
Добре дошла и от мен! -
Добре дошла!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
