Витоша
Тази вечер Витоша не бе загадъчна и нежна,
нито теменужен остров, нито сребърни води…
Тя беше само преспа снежна
и мрак и студ навяваше ми отстрани.
Нежността, романтиката безнадеждна,
припомняха ми бурна младост, вик…
Кървав белег от Мадона грешна
бе само спомен дяволски велик.
Сега бе друго, само тишина,
ни стон, ни зов,
душата плачеше ми поради любов.
Спаси ме докато е време.
О, живот немил!
Спаси ме, вече не ми дреме,
кой, какво е надробил.
Аз няма, няма веч да се подлъжа
по романтика, любов, мечти,
а ще стана друга…
Аз ли? Аз не лъжа!
Така научил си ме Ти!
© Тя All rights reserved.
