15 февр. 2018 г., 21:18

Властта като Дориан Грей

931 4 9

С уважение и респект към Оскар Уайлд!

 

Властта отдавна не чете поети!
И нищичко във рими не чете!
На нея дай й рози и конфети,
та само в апетити да расте!

 

Властта, за жалост, мъката не чува.
Ослушва се за химни и амвон.
От болката народна се лекува
единствено с поклони пред Мамон.

 

Властта не иска тежкото да носи.
Самата тя достатъчно тежи.
Притиснат ли я в ъгъла с въпроси
изплъзва се с премерени лъжи.

 

Властта яде и все не се насища.
И с вакуум засмуква всеки грош.
След себе си оставя пепелища,
но пак си пази всичкия разкош.

 

Властта е като камък безсърдечна.
Медуза - всеки жив да вкамени.
Изменчива и винаги далечна.
Виновна... Без осъдени вини.

 

Властта е пропаст. В пъклото пропада.
Жесток портрет на някой лъскав Грей...
И даже да те лъже, че е млада,
не я приемай никога... Недей!

 

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Ведрин Все права защищены

В тази стихосбирка съм събрал творби, което са моят поетичен отпор против най-страшния печат на днешния свят - възходът на падението! Вярвам, че те ще намерят своята читателска аудитория!

Комментарии

Комментарии

  • Така е, Антонио! Благодаря ти за тези думи!
  • Уникално!!!
  • Благодаря ви, приятели! Ако сте чели историята с Дориан Грей, написана от Оскар Уайлд, непременно ще сте вече проумели, че властта се крепи с демагогия и се получава само след подписан договор с лукавия!
  • Изключително добре казано! Поздравявам те, Ясене!
  • Рядкост е такава поезия - не просто злободневни куплети с добри попадения, а дълбоки, пропити с реализъм и гражданска болка, сатирични и човеколюбиви стихове за тъжната наша действителност. Благодаря за удоволствието да прочета!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...