Защо ни гледа така закачливо
царицата на звездното небе?
И Пролетта, пристъпваща красиво,
защо не иска да ни разбере?!
Не ни издавай! Скрий се, месечинке!
Брезичке, моля те, глава над нас сведи.
Воала син от хвърлената сянка
над нашите прегръдки разпери!
Какво велико чувство любовта е…
Пред нея ний безпаметни стоим!
И по-голямо щастие не знаем!...
Зад нея скромно се редим!...
От хорските очи аз искам да се скрием...
Затуй сега ви искам помощта!
О, влюбени за първи път ли виждаш…
Спаси от уроките любовта!
© Христо Славов Все права защищены