ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
VI. ВЛЮБЕНИЯТ ГРЪНЧАР
Загадъчна знаялица[i] нощта е
с разпуснати къдрици от тъма.
„С гласа на ветровете ли ми бае?...
А може би е само уйдурма[ii]
сред моето сумрачно одайче[iii]?“ –
запитва се самотен… Ала тя
щом треската му бързо извлече,
си тръгва…Колелото завъртял,
той точи сред зората, беззаветен[iv]
от глината поредния масур, че
време не достига на ръцете,
за работа по малкото павурче[v].
Наречено от майстора за дар е,
изваяно с умение непознато…
Сред дебрите на влюбения зарев[vi],
подаващ го смутено на момата,
прошепва ù: „Желая те безспир!
Недей си тръгва, в старата бачия[vii],
ела за миг и просто приседни…
От погледа ти вакъл[viii] да отпия
аз обич до заветни старини.
Обречена на другиму, ти, с жал
не се извръщай в утринния хребет…
Тъй както сътворени сме от кал,
обричам се чрез глината на тебе!...“
08.06.2023 г.
[i] Знаялица – диал. баячка, лечителка;
[ii] Уйдурма – разг. специално съчинена, измислена;
[iii] Одая – остар. стая;
[iv] Беззаветен – всеотдаен, самоотвержен;
[v] Павурче – плосък съд, в който се налива течност
[vi] Зарев – старото име на месец август;
[vii] Бачия – оградено място в поле или планина за кошара
[viii] Вакъл - черноок
© Владислав Недялков Все права защищены