vladetoned (Владислав Недялков)
312 6478
8.06.2023 г., 13:41 ч.  

Влюбеният грънчар 

  Поезия » Любовна, Пейзажна
315 3 10

ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА

 

VI. ВЛЮБЕНИЯТ ГРЪНЧАР

 

Загадъчна знаялица[i] нощта е

с разпуснати къдрици от тъма.

„С гласа на ветровете ли ми бае?...

А може би е само уйдурма[ii]

сред моето сумрачно одайче[iii]?“ –

запитва се самотен… Ала тя

щом треската му бързо извлече,

си тръгва…Колелото завъртял,

той точи сред зората, беззаветен[iv]

от глината поредния масур, че

време не достига на ръцете,

за работа по малкото павурче[v].

Наречено от майстора за дар е,

изваяно с умение непознато…

Сред дебрите на влюбения зарев[vi],

подаващ го смутено на момата,

прошепва ù: „Желая те безспир!

Недей си тръгва, в старата бачия[vii],

ела за миг и просто приседни…

От погледа ти вакъл[viii] да отпия

аз обич до заветни старини.

Обречена на другиму, ти, с жал

не се извръщай в утринния хребет…

Тъй както сътворени сме от кал,

обричам се чрез глината на тебе!...“

 

08.06.2023 г.

 

 

 

 

 

[i] Знаялица – диал. баячка, лечителка;

[ii] Уйдурма – разг. специално съчинена, измислена;

[iii] Одая – остар. стая;

[iv] Беззаветен – всеотдаен, самоотвержен;

[v] Павурче – плосък съд, в който се налива течност

[vi] Зарев – старото име на месец август;

[vii] Бачия – оградено място в поле или планина за кошара

[viii] Вакъл - черноок

© Владислав Недялков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво, нежно, любовно!
  • Понеже си дал грешни пояснения под черта, и тук ще те поправя:
    VI. Захир е страст, мания, желание... Нещо, заради което губиш разсъдък. Не е старото име на м. Август.
    Славянското име на м. Август е "заревъ", но не си пояснил защо и тук ще цитирам:
    " Понеже според една теория елените се намират в любовния си период по това време и реват силно".
    Двете ударени "и"-та на Йотова бледнеят пред твоите грешки, защото твоите грешки са системни. Не възраждай нещо, с което не си наясно.
  • Благодаря ти, Албенка! Нека Бог ти дава здраве и сили, защото поетичният ти талант е безспорен и ще роди още прекрасни стихове, от които ще лъха добрина, човечност, любов и недостижима от останалите възвишеност на словото.
  • Следвай мисията си и своя творчески инстинкт, Влади! Тази самобитност и неоархаичност е запазената марка на твоята поезия!
  • Благодаря ти от все сърце, Албенка! Може би повечето читатели ще ме обвинят в прекаленото натрупване на архаизми в “съвременно” стихотворение, но смятам, че така творбата сякаш живее в онова време на калените писани стомни, седенките, истинската любов към жената и природата, традициите на народа ни. И смятам, че езикът ни се изроди от изкуственото дишане, на което го подлагат с англицизмите, прекаленият стремеж да е книжовен и “чист”. А всъщност неговата прекрасна патина е в старинната му благозвучност. Нея се опитвам да възродя аз…
  • Колко е хубаво, че даваш отново живот на архаични думи, при това в красива и възвишена поезия!
    Адмирации, Влади!
  • Благодаря ти от цялото си сърце за прекрасния коментар, приятелю скъп! За мен той струва повече от всички награди на света, защото е даден обективно, безсъмнено от един от най-добрите творци в сайта, колкото и това да "боде" очите на някои...Бъди здрав и нека Бог направлява перото ти!
  • Прекрасно е стихотворението ти, Влади!
    Който коментира по същество стиха ти нека е добре дошъл.
    Другите, които се опитват да сеят интриги, аз на твое място бих ги блокирал незабавно. Слава богу, че има функция блокиране. Тя е спасителна в подобни случаи.

    "Сред дебрите на утринния зарев[vi],
    подаващ го смутено на момата,
    той шепне ù: „Желая те безспир!
    Недей си тръгва, в старата бачия[vii],
    ела за миг и просто приседни…
    От погледа ти вакъл[viii] да отпия
    аз обич до заветни старини.
    Обречена на другиму, ти с жал
    не се извръщай нивга като лебед.
    Тъй както сътворени сме от кал,
    обричам се чрез глината на тебе!...“"

    Уникално писане!
  • Благодаря ти от все сърце, Георги! Всъщност аз не търся известност. Просто писането ми помага, като някаква лечебна терапия е за мен и ако докосна с моето скромно творчество дори и един човек, ще съм удовлетворен. Бъди здрав и винаги вдъхновен.
  • Хубаво си дал значението на някои думи въпреки, че само на една запецнах.
    Доста майсторство и знание се иска за да се пише с този стил.
    За мен лично се справяш.
    Финалът на този ти стих наистина е украшение на поетичната й стойност.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??